Извънредното в живота ни.
Извънредно положение обявява всеки един от нас тогава, когато
почувства, че губи себе си или пътя си; Спре се, огледа се и си зададе
въпросите „ А сега, накъде?”, „Какво правя с живота си?”.
Извънредното положение е важен етап от личностното развитие,
когато се налага да разпилееш пъзела на съзнанието си, емоциите и мечтите си,
да огледаш отделните парчета и да започнеш да подреждаш отново, този път
различен пейзаж, защото с предишния си стигнал до никъде и не си успял да се
справиш задоволително добре.
Извънредното положение е свързано с дистанция – от
непродуктивни мисли, стари модели на поведение, които си следвал; дистанция от
злоба, завист, гняв, обида и вина.
Необходима дистанция, за да се приближиш до най-близката ни, за
човешкото съществуване, любов.
Извънредното положение налага рестриктивни мерки, за да спреш
да прилагаш такива сам върху себе си или към близките си, за да не позволяваш
на друг човек в живота ти да ги прилага спрямо теб.
По време на извънредно положение се водят статистики на
жертвите, които си дал през годините – за времето, за хората, които си
изгубил. За всичко в живота, което е
било засегнато в резултат на саможертвите, за ефектът, който оказват. Водят се
статистики за броя рани; за белезите, които те превърнаха в човекът, който си
сега. Същите, които ти напомнят да не си позволяваш да повтаряш грешки от
миналото. Белезите, които ти напомнят за уроците, които си научил.
В извънредното положение сваляш маската от себе си и виждаш
ясно кои хора свалят своите, когато комуникират с теб. Защото в такива моменти
е необходимо истинско доверие, за да го направиш. Приемане и готовност да бъдеш
откровен.
Извънредното положение изисква извънредни мерки на действие:
промяна на начинът, по който гледаш на себе си и на света, промяна в
отношението, възгледите, приоритизиране на ценностите. Отмяната му идва
единствено с промяната, след като си пренаредил елементите по нов начин, отдал
си се на процеса и си дал най-доброто от себе си.
Извънредното положение е Събитието, което помага да изправиш
гръбнака си, за да държиш главата си с лекота изправена и да разшириш
мирогледа. Да намериш отговорите на въпроси, които дълго време си избягвал или
отлагал.
Да направиш промяната.
автор: Симона Светлинова
Трябва ли да стигнем до задънена улица, за да си задавяме въпроси от вида “А сега, на къде?” , “Какво правя с живота си?”
ОтговорИзтриванеМисля, че е много по-ефективно да си изградим навика, да си задаваме периодично тези въпроси във времето. Регулативни мерки, за избягване на “извънредно положение в живота ни”.