Отчаянието не помага!


В Спешно отделение пристигна жена, чийто първи думи са „Онкологично болна съм”. Отговарям й – Добре, какво Ви доведе при нас, от какво се оплаквате? – През сълзи жената повтаря "Онко-болна съм".
Диагностицирана е преди месеци, оперирана двукратно, отказала химиотерапия и напълно отчаяна от ситуацията, в която се намира.  
Споделя, че има две деца, през сълзи. „Това е чудесно, значи има смисъл в живота ви и хора, заради които си струва да се борите, ако не заради себе си”, но тя не вниква в думите ми, отново повтаря колко е  отчаяна, заради заболяването си и колко зле се чувства -  В действителност имате сериозен медицински проблем – отговарям й – но съм виждала и други хора, със същата диагноза като вашата и проблемът при Вас, по мое мнение, е отчаянието ви. Извинявам й се за директността, която проявявам.

Тази млада жена се бе отказала от живота и бе изгубила смисъла, отдадена на страданието си, се беше възприела като жертва. 

В моменти, в които в живота си се възприемем като жертви на обстоятелства, които не можем да променим, ние неизменно се превръщаме в такива. Жертви на собственото си съзнание.

 В такива ситуации единствено можем да променим начинът, по който възприемаме себе си, защото медицинското състояние или конкретната ситуация, без значение от какво естество е, не можем. 

Можем да променим отношението си. Можем да променим нагласата, че сме жертви в позитивен аспект и да се възприемем като бойци, победители. Да бъдем борбени и да се наслаждаваме на всеки ден, който е подарък и можем да споделим с най-близките си.  Да възприемем всеки ден като възможност да бъдем и да запазим себе си, въпреки диагнозата, въпреки неприятната ситуация, в която сме попаднали.

Тази жена се бе утъждествила с диагнозата, която й е поставена. Но, не! Хората не сме ходещи диагнози.  Ние сме личности и  имаме самосъзнанието да утвърждаваме себе си по начин, по който искаме. 

Тя може да избере да бъде майката с двете деца, която иска да живее. Да бъде любящата съпруга, която желае да  остарее със съпруга си. Да бъде жената, преборила заболяването. Жената, която се грижи за тялото и психиката си, но не.
Тя беше онкоболната жена, която се е отказала от лечението си

Ето, колко е важно какви решения взимаме в живота си и как един обикновен избор коренно променя съдбата ни.

Да изберем ролята, която искаме да изпълняваме. В конкретния случай  - да изберем живота или смъртта.

Автор: Симона Светлинова


Коментари

Популярни публикации от този блог

Можеше.., трябваше…, щеше...

Не съм достатъчно (добър).....